Българският футбол – за него преди няколко години се шегувахме, че националният ни отбор ще започне да организира турнета в екзотични дестинации. Днес иронията официално капитулира пред реалността. Когато в календара на „лъвовете“ започнат да се прокрадват имена като Соломоновите острови и Сейнт Китс и Невис, вече не говорим за футболна стратегия, а за географска експедиция.
Нивото не просто пада – то се срива в бездна, където критериите за успех са подменени от чистата статистика на оцеляването. Във въпросния турнир на ФИФА, в който ще срещнем тези съперници, вече играхме веднъж. Тогава противници ни бяха Азербайджан и Танзания. Африканците ги бихме, а азерите ни направиха равенство.
Сега освен Соломоновите острови и Сейнт Китс и Невис, ще се срещнем и с домакина на това съревнование Индонезия. Всички български фенове тръпнат в очакване какво ще постигнем в края на месец март.
Тези дни станахме свидетели на поредното гръмко заглавие произведено от базата в Бояна – „Мисия Талант“. Звучи обещаващо, изглежда грандиозно, буди огромен интерес и на медиите, и на представителите на футболните клубове и детско-юношеските школи.
На хартия всичко е прекрасно, но в българския контекст това навява по-скоро скептицизъм, отколкото надежда. Нагледахме се на какви ли не идеи и обещания, проекти и инициативи, а достигнахме до приятелски мачове със Сейнт Китс и Невис. Ако излезем навън на улицата и попитаме 100 човека какво е това, колко ли ще знаят, че е държава с футболен отбор.
Дано не се окаже, че БФС продължава да работи на парче както до сега, пускайки козметични проекти, докато фундаментът е прояден от корупция, липса на методика и остаряла база.
Проблемът е, че талантът не е мисия, която се изпълнява с ПР кампания. Той е резултат от система. А нашата система е в състояние на клинична смърт, докато ръководството се опитва да я лекува с аспирин.
Ако търсим доказателство за нашата немощ, не е нужно да гледаме към грандовете в Европа. Достатъчно е да хвърлим едно око на север. Към Норвегия – страна, в която футболът дълго време беше второстепенен спорт, днес е на светлинни години пред нас. Ски бегачите и ски скачачите ни сложиха в малкия си джоб.
Примерът с Бодьо/Глимт е болезнен шамар за българската действителност. Този малък клуб от полярния кръг мачка в Шампионската лига, побеждавайки колоси като Манчестър Сити, Интер и Атлетико Мадрид. И най-важното – правят го с момчета от собствения си регион, обучени по модерна методика, с ясна философия и безкрайна дисциплина. От 11 титуляри, девет са норвежци! Имат вратар руснак и един датчанин. При резервите положението е същото. Единственият им чернокож футболист е контузен 19 годишен нигериец, който за последните шест месеца е изиграл осем минути.
Докато в България се внасят знайни и незнайни чужденци от долните дивизии на Бразилия и всякакви други държави, норвежците произвеждат качество. Те вярват в процеса, а ние в схемите, комисионните и временното удовлетворение от прибраните евро в джоба.
Спомняме си Световното първенство в САЩ през 1994 година. Норвегия отпадна в група с Мексико, Ирландия и Италия. В този квартет всички накрая имаха по четири точки и скандинавците си тръгнаха заради по-лоши второстепенни показатели. България игра полуфинал тогава, станахме четвърти в света. Какво се промени? Защо един от най-добрите футболисти в света в момента е норвежец? Това е предмет на друга статия…
Сравнението на родния футбол с Унгария е още по-отчайващо. Държава, която допреди 20 години беше в нашата позиция, днес е европейски фактор. Сблъсъкът между Ференцварош и Лудогорец се оказа болезнена илюстрация на разликата в равнищата. Коментарите, че българския шампион не е играл нищо не са коректни. Домакините играха впечатляващо, това е истината. Унгарците показаха какво означава държавна политика, инвестиции в инфраструктура и правилно управление. Докато нашият хегемон се мъчи да поддържа изкуствен стандарт, унгарският футбол диша и се развива органично.
Въпросът „Как така те могат, а ние не?“ има прост, но горчив отговор: Те работят, ние имитираме дейност. Докато Бодьо/Глимт пише история, ние ще се готвим за „дербита“ със Сейнт Китс и Невис. Докато норвежците изграждат млади футболисти, в България децата, които се занимават с тази игра са просто ходещи такси. А най-лошото от всичко е, че съвсем скоро само тези на заможните родители ще могат да тренират какъвто и да е спорт. И тогава жална ни майка!
Ако не спрем да работим на парче, не изоставим старите и изтъркани лица с техните вехти методи, скоро дори Соломоновите острови ще ни изглеждат като непреодолима крепост.
Блогът на MagicBet е на ваше разположение, за да сте информирани за всичко от света на спорта. При нас ще намерите вълнуващи теми и прогнози за най-атрактивните спортни събития. Следете ни, за да сте в крак с най-актуалното.