Доц. Петър Зографов е председател на Асоциацията за Студентски Спорт „Академик“. Тази организация се грижи за спортните прояви на всички 53 университета в България, тяхното участие в международни прояви и подпомагането на дейността свързана със спорта във висшите учебни заведения в страната. Зографов е преподавател в катедра „Снежни спортове“ в НСА „Васил Левски“. Участник в дисциплината ски бягане на Олимпийските игри в Албервил 1992 и Лилехамер 1994 година.
„Едва ли има човек, който се интересува от спорт в България и да не е доволен от представянето ни на Олимпийските игри. Двата медала и класиранията ни говорят достатъчно за оценката, която трябва да се даде. Направихме сериозни постижения и в други дисциплини, освен в тези, в които взехме медалите. Отборите ни, които участваха, бяха компактни, постигнаха близки резултати и това помогна на тези, които в крайна сметка изпъкнаха. Малко са хората, които отидоха в Италия и не реализираха това, за което бяха тръгнали.
Висока оценка e това, което може да поставим за представянето на българите на тези Олимпийски игри. За съжаление обаче, ние не им предоставяме никакви условия за подготовка и тренировки. 90% от техните лагери се провеждат в чужбина. Най-лошото е, че имаме страхотни природни дадености, но нямаме съоръжения. Така направихме, че разрушихме всичко, което беше изградено и вършеше работа. Преди години целият свят идваше в Белмекен и водеше подготовка на най-високо ниво. Най-добрите състезатели по биатлон и ски бягане пристигаха у нас. Това вдигаше и нашето ниво, тъй като българските състезатели тренираха с тях. И само заради няколко километра асфалт, който ние не оправихме, отказахме хората да пътуват натам. Направихме така, че никой не може да достигне до Белмекен. Базата запада както почти всяка в България“, заяви доц. Зографов.
Тервел Замфиров отдавна се изявява в студентските Универсиади и постига отлични резултати. Доц. Петър Зографов следи неговото развитие от години, както и на другите наши олимпийци, които все още са в студентска възраст. Замфиров бе един от двамата ни спортисти, заедно с Лора Христова, които се завърнаха от Италия с бронзови медали.
„Не само Тервел Замфиров е в моя кръг от студенти, които участват на Универсиадите. Анина Цурбриген също, както и Александър Кръшняк, те правят чудесни представяния. Огромен брой от нашите състезатели са в тази възраст. Това ни задължава да обърнем внимание на студентския спорт, от него тръгват големите постижения. А нашата Асоциация я накараха даже да си намали бюджета за тази година. Драстично по-малко, отколкото беше през миналата, все едно в България няма инфлация и няма увеличение на цените. Ако трябва да съм точен, с 30 000 евро по-надолу е финансирането ни в сравнение с 2025 година. Трябва да редуцираме спортовете, да се лишим от такси за съдии. Когато нивото на реферите е ниско, спада и качеството на спортните постижения. Искам да отбележа, че 80% от участниците ни на Олимпийските игри бяха студенти“.
„Феноменът на норвежеца Йоханес Клаебо може да се обясни много лесно. Генетично предразположен, подарък от родителите му. В същото време неимоверен труд, който още повече да развие този талант и от добър състезател да се превърне в нещо изключително. В ски бягането или се раждаш такъв или не, но важното е да те открият за спорта и правилно да установят генетичните ти способности. Много е важно точните хора да са с теб и да те водят по пътя ти.
Цялото му семейство е около него. Баща му, майка му, в спорта е много важно да си с хората, на които вярваш. При Клаебо най-голяма роля изиграва неговият дядо. Той е известен треньор по ски бягане, с успехи и открива този феноменален талант. Не го форсира и не го притиска за постижения, оставя го да се развива постепенно и накрая нещата се нареждат.
За България, следващият Иван Лебанов е възможно да се появи, но това е свързано с предоставяне на много по-добри условя за подготовка. Тогава ще очакваме и нещо положително. На последното първенство за юноши на Банско имаше над 100 души участници, на които бяха дадени отлични условия. Но от утре те се връщат по клубовете си и отново ще трябва да се борят с българската действителност. В нашия спорт имаме талантливи деца, които на 16-17 годишна възраст се „пенсионират“. Идва моментът, в който започват да мислят за това как трябва да се издържат. Родителите им казват че е време да станат самостоятелни. Те предпочитат да прекъснат със спорта, да започнат да работят, защото вече са големи и е необходимо да правят това“, завърши участникът на две Олимпийски игри.